Има поне четири начина да се качите на шестия по височина (2082 м.) връх в Родопи. Поне на карта. На практика със сигурност са повече. Отдавна заглеждаме този срамежливец и няколко пъти му се разминава, но използвайки една пешеходна Беглика, най-накрая влезе в програмата. Пешеходната.
Имам добра и лоша новина.
Добрата е, че горе е много красиво и при добра светлина, можете с часове да зяпате язовир Батак, и всичко достъпно за зяпане.
Лошата е, че не е кой знае какво от МТБ гледна точка. Черни пътища, чакълец, ерозия тук-там и като цяло - XC. По данни на запознати, южната пътека имала адреналин, но за съвсем малко, а след това се плащал данък, под формата на нападали дървета и бутане надолу. Успях да се запозная само със северните варианти (няколко са, все успоредни и се събират), но и местни споделиха, че това е положението. Загатнаха за гъбарски пътеки до върха и наистина, на няколко пъти се натъкнах на обрасли просеки от стари сечища, но нищо, което да мога да навържа в цялостно спускане, от хубавите.
Може би, с времето ще попаднем на още информация и ще я споделя тук.
Тракът е обединен с по-голямо каране, включващо Атолука, но това не променя темата.