Този МЪР беше замислен като комбинация от workshop (каква хубава родопска дума) по правене на лютеница + алтернативно качване до Черни връх и спускане към Кладница.
Домакин този път беше Ема, която ни подслони в необятните си чифлици над село Студена, докато Лора и останалите съБитиани чевръсто разфасовахме домати, чушки, патладжани и мерудии, за да ги съединим в деня на Съединението във вкусна лютеница!
На следващия ден, компактна група извратеняци се запътихме към Черньо, като по пътя свършихме доста кретении. Може би най-голямата бе, че вместо да се качим по предварително начертания трак, решихме да поекспериментираме и да се запознаем с пазача от пазачницата при изворите на река Струма.
Човекът излезе голям пич и даже ни покани да си полафиме, но поради туткането, времето беше доста понапреднало и продължихме. Точно това продължение се оказа рибята кост в менюто, защото си е чисто мъкнене на гръб в рамките на 2-3 часа. Но пък е толкова красиво и различно, че ще заобичате Витоша по един нов начин.
Оттам надолу е ясно - всеки е карал легендарната пътека от велоралито! Интересната за мен част беше след като от Конярника не продължихме по традиция към Кумата, а поехме вляво. Пред нас се опъна чудна ендуро пътека, която ако се кара на скорост, ще влезе трайно в списъка на любимите ви!
Трак (1) е с по-лесното качване по асфалта до Чуйпетльово и по билото през Купените.
Трак (2) е само за мазохисти - през Пазачницата, като следата след това не е много точна. Оглеждайте се за пътечка, която върви между камъните и хвойната, а ако ви липсва опит, въобще нямате работа в района.
