Спускането е по стари и позабравени витошки пътеки и точно в това му е чара! Няма ги тълпите туристи, няма ги грозните следи от МТБ-wannabies и пишман състезател-организатори, уж развиващи планинското колоездене. Силно ме радва и факта, че краят е в Княжево, което пък означава, че масовката каращи няма да я използват често.
Не злорадствам. Просто с годините започнах да се чудя дали споделянето на подобни красиви и сравнително девствени места не е грешка. Повечето от нас не ценят природата и така и не разбраха, че в думите планинско колоездене има баланс - колкото е колоезденето, толкова е и планината!
Отсечката между х. Момина скала и х. Планинец е технично летене с 300, което с няколко леки и къси равни участъка продължава чак до излизането на пътя за Златните мостове. След като го пресечете и продължите полета надолу, започва още по-хубавата част - девствена тясна пътечка, която едва-едва се вижда между тревите и минава по палави и технични хълмчета, отвесчета и прочее залъгалки. Това продължава близо километър, след което отново палите двигателите и приземявате на Обиколната над Владая (Витоша 100). Оттам следват 2-3 къси изкачвания, докато се придвижите до последното летище в програмата - спускането към Княжево. Няколкото паднали през зимата дървета са разчистени и веднъж набрали скорост, ще преминете през участък, който няма да забравите! Адреналинът здраво ще ви халоса по челото, гарантирано.