Няма такъв кеф, като да преоткриеш топлата вода!
Т'ва не го бях спускал поне от 2-3 години и понеже там явно някой редовно развива планинското колоездене, пътеката е станала като DH-трасе, просто без елементите!

Ако искате да разберете дали са ви добри спирачките, това е мястото! Началото е класиката от х. Бор, през едрите, но справедливи камъни, които учат на много неща ако се карат на скорост. До разклона за х. Кикиш и малко след това няма изненади - камъняк и оцеляване. На разклона поемате вляво към х. Камен дел и 300 м. преди хижата почва орото!
Стръмно, технично, интересно и почистено - карате с 300 и теста за спирачките върви с пълна сила. Има поне дузина едри камъни, които служат като естествени дропчета, а едно паднало дърво е трансформирано в истински дроп. Бързо, разнообразно - голям кеф е!

Почистеният участък е до пресичането с алеята за Боянското езеро. След това започва дивата част, която очевидно тоя, дето е развивал планинското колоездене дотук, не харесва... незнайно защо.
Менюто е от същото, просто леееко дърпате назад скоростта, че не се знае какво може да излезе изпод шумата...
Мощен и продължителен happy end с обилно оплискване ви съпътства буквално до края на следата - булевард Кумата, защото и след края на пътеката, спускането продължава под едни стълбове с подскоци по разнебитени стъпала.