Много е гъделичкащо усещането, когато нещо, което уж познаваш добре, те изненада по такъв приятен начин!
Става въпрос за Витоша и една пътека, която уж я има на всички карти, но се оказа, че никога не съм я карал. А си заслужава!
Освен това, има много опции за удължаване и разнообразяване на терена, като спускането може да започне буквално от Черни Връх!
Говорим за маршрута от х. Звездица, през х. Панчо Томов и х. Композиторите, откъдето започва същинската пътека, т.е. ако не ви се върти чак до Звездица, може да спуснете директно от Червената шапчица - няколко завоя след Златните мостове, вдясно има стръмни стълби, които ви извеждат директно пред хижата.  Най-добре е да направите схема извозване с МПС, защото пътят е винаги прашен и не е оферта да въртите зад пушилката на преминаващите автомобили. Друг (по-епичен) вариант е да се върже направо с Черни връх - въпрос на избор и възможности.

Ако стартирате от Черньо, би трябвало да знаете какво ви чака - една от най-добрите пътеки на Витоша, а и в България. Просто на Конярника хващате лявото към х. Звездица, или по-малко лявото към х. Офелиите. Има няколко опции, в случая важното е да се доберете някак до х. Червената шапчица, защото обектът на това описание е пътеката, започваща оттам, та чак до Владая. Пътеката е скрита зад хижата и има няколко паднали дървета, но надолу е като изметена!
Спускайки се в посока Владая, първо е трудно да се повярва, че на Витоша все още е възможно да е останала такава девствения! Друг голям бонус е невероятния flow, който продължава до самия край, съчетан с много естествени елементи + улеи, серпентини, морени, рекопресичания и т.н. Пет километра кеф, които поради скоростта свършват бързо, но пък се помнят и питат за още!