До следата от това събитие се добрах съвсем случайно и водейки се от принципа, че бягащите в планински условия обикновено подбират интересни терени, се надявах да излезе някоя мазна и крива пътечка... Уви, цялото трасе е чиста проба крос-кънтри, т.е. рай за обичащите да им е трудно нагоре и скучно надолу.
Нищо лошо - прекрасни гледки, чезнещи махали, зеленина и спокойствие, но нищо, което да ви запали душата и да вдигне адреналина.
Да, всяко спускането по ерозирали горски пътища може да ви научи на нещо, но ние тръгнахме с мааалко по-големи очаквания.