Този маршрут може да се разглежда като продължение на този, просто за следващия ден. В моят вариант беше на втория ден, след бивакуване около Паниците. Смело мога да го определя като ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всеки байкър, защото е съвкупност от всичко, което може да си пожелае човек в планината - красота, физически "тормоз", технична пътека, зло и адреналясващо спускане!
Отделно, на хижа Рай наистина се чувствате като в Рая...:---)
До хижата са десетина км, като голяма част са караеми. Нагоре е ясно - въртене, бутане, Мамата...
Интересното става в гората, когато минавате в режим "многогърба камила" по една много, ама много апетитна пътека. В началото има дори спускане.
След като се доберете до хижата, задължителната атракция е Райското пръскало, което в зависимост от наличието на вода, може да е и "плювало", или "подлизгало"... Каквото и да е - много е красиво!
Екшънът в обратната посока започва веднага, след като се отдалечите от хижата. В гората се разцепвате от технични участъци, които дори бутингът в края на пътеката не може да развали. След това започва истинското спускане, много аналогично на това от горния маршрут, но още по-добро, защото гората преди Калоферския манастир предлага срахотна пътека без грам сцепление...:---)
Ниво - минимум средно. Горската част и в двете посоки е опасна за хора без достатъчно опит.
