Когато се наложи да напиша или спомена името Ботев, винаги се сещам първо за върха. Не искам да поставям на заден план "онази лудетина Ботева" (така го е наричал Левски), но тези четиридесет километра (от Паниците) дундуркане по чакълестия път никога не са ми били по вкуса. Вярно е, че с добро темпо и весела компания се мятат за около 4-5 часа, но все пак са си едни четиридесет километра...
На върха обикновено ставате център на внимание за туристите, а в заслона по-долу за хранителните вещества, които можете да поемете.
Следва бързата пътека за "Петолъчката", а оттам започва СПУСКАНЕТО!
Главните букви не са никак случайни - типично ендуро, събиращо в близо 15-те си километра всичко, което може да иска един опитен карач - тесни подсичащи пътеки, мощно горско суркане, технично каране по поречието на Голямата река, скалите и улеите в края... Който е карал там знае, който не е - ще отиде. А има и видео.
http://www.pinkbike.com/video/329296/
