Т'ва габровецът е верно стиснат народ...
Кътка си най-убавите пътеки за лична употреба, а иначе разправя, че не ставали. Но когато се намесят русенци, а след тях и варненци в комбина със софианци, на бял свят излизат чифт къси, но достатъчно съдържателни пътеки.
Става въпрос за спусканията от хижа Мазалат на юг - към село Скобелево. От горе до река Габровница денивелацията е 500-600 метра и на около два километра една от друга са разположени пътеките, с които ще започна описанията.
По-късата (Трак 1), започваща непосредствено от хижата, има име - Кривата. Стръмна, с много серпентини и като цяло проходима и почистена, тя е по-малката атракция.
Мааалко по-дълга и доста по-забавна е втората пътека (Трак 2), която нарекохме Правата. Не че е права, също е снабдена с дузини серпентини, наклон, камък, бързи участъци и няколко дропа - разкошотия!
Има и трета пътека, която се спуска на север от билото на Триглав и свършва долу при реката, но умишлено не я пускам като следа, защото през годините реката е изяла около 400 метра от пътя, отнесла е един мост и началото/краят ѝ е вече е доста по-надолу... Отделно е пообрасла и като цяло само може да ви обърка.
Логистиката може да е и от север (МПС-та на хижа Партизанска песен), и от юг (в Скобелево). При втория сценарий имайте предвид, че ако влезете навътре по черния път (за да си спестите 8 км въртене), може след 18.00 часа да ви заключат бариерата. Ключ има във ВЕЦ-а.
Качването от юг може да стане по няколкото черни пътя над Скобелево, които ще ви отведат на билото към хижа Мазалат. Моят фаворит е през Ясеново.
За следващо включване остана проверката на четвърта пътека (Трак 3), доста дълга (около 14 км) в сравнение с първите три, движеща се по източното бедро над река Габровница.
N.B.
Според местните, в горите над селото живеят над 40 мечки!
Докато въртяхме нагоре, се натъкнахме на пресни следи от мама с малко... Ако имате проблем с тез гадинки, по-добре се насочете към други маршрути.
