Когато попитах опитни байкъри за масива Триглав и спускания на юг, всички ме убеждваха, че са само две и имало много тикане по билото...
Е, оказа се доста по-различно!
Спусканията са поне 12 (дванадесет!) и тикането по билото може да се минимализира (поне в предложените по-долу сценарии, като трак 3 е с особено мнение).
Официалния южен достъп до масива е пътят над село Тъжа. Както и при качването на Ботев, представлява каменисто-чакълист тридесет километров *ъзобрък, който в края става доста досаден. Добре, че първата му половина минава през красива гора и Кадемлийското пръскало, та да се замаже скуката. Принципно се качва за около 4 часа, но рохкавият чакъл под билото бързо ви сваля от колелото в поза "тикинг"...
Друга опция за достъп до билото е избутването по някоя от пътеките за спускане, като това е и нелош начин да се трасират и маркират бъдещи добри линии за надолу. Отнема също около 4-5 часа.
За двете "експедиции" (общо четири дни престой) над село Тъжа, избрах комбинация от двата варианта. Така "открихме" и проверихме уникално добри спускания, а както казах и по-горе, те са поне дузина! Въпрос на време е да ги опиша.
Трак 1 е класическото качване по пътя. След като стигнете билото, спускането започва със спираловидно подсичане на "фунията" южно от Кадемлиите. Туфи, наклон, камънаци... после още туфи, наклон и камънаци... Очаква ви трудно, технично и невероятно адреналясващо спускане, което със сигурност ще наредите в best-класацията! Няма смисъл да го описвам - осигурява всичко от планинското колоездене, в най-хард формат. Финалът е точно пред портала на ВЕЦ Тъжа.
Трак 2 се роди благодарение на г-жа Мая от с. Тъжа, която без да иска запали в мен фитила на любопитството. Спускането започва от същото място (седлото между двата Кадема), но тръгва по съседното ребро. Не е толкова хард, както трак 1, но никак не е за подценяване! Със сигурност адреналинът ви ще се ръси с кофи, а в края и ще се лее - 200 метра много стръмна скала, достойно завършваща в река с много приятни "ванички"...
Трак 3 е плод на втората "експедиция" до масива Триглав. Представлява класическото спускане през хижа Соколна, но подходът е от юг и не се качвате още от началото до самото било (поне не толкова бързо).
Тук е мястото да уточня, че качването от юг става по изключително приятен и бърз за каране горски път (10 км). Тикингът започва след това, но не е неприятен и затова смело мога да кажа, че за мен ТОВА е по-лесното качване до южните прелести на масива. Разбира се, остават опциите да се качите по 30 км път до Голям Кадемлия и оттам да решавате накъде...
Около връх Саранка ще се зачудите защо сте с велосипед и къде ви е алпийското оборудване, но така ще е за около 30-40 минути. Извън шегата - трябва много да внимавате, защото при грешка, няма да имате втори шанс!
Веселото започва след хижа Соколна. Очаква ви бърза и палава четирикилометрова ХС пътека!
Трак 4 е много по-оферта, защото не се качвате толкова нависоко, не тикате толкова много и не се правите на алпинисти. Височината от около 1700 м. се стига доста чевръсто и оттам започва изключително добра пътека - умалено копие на спускането от трак 1. Горещо препоръчвам!
Епилог.
След двете поредни карания по Триглав, изводът за мен е, че има изключително много опции за спускания на юг - буквално по всеки ръкав. Подстъпите към билото са също няколко, като в повечето случаи дори няма нужда да се качвате чак дотам.
Ландшафтът позволява каране на 100%, което прави престоя на можещите изключително приятен и многодневен.
