Хубаво е, когато от привидно нищо особено излезе нещо особено. Подходих към този маршрут с идеята за есенно размотаване, а то излезе, че са три варианта на едно спускане от връх Кордуна, които могат да се степенуват като лесен, умерен и интригуващ.
Ако махнем техническата страна на карането, районът е изключително красив, особено есента! Освен това има и няколко местни забележителности като водопад, манастир, древна крепост и пещера. Озовахме се там след наслагване на едно мое хрумване + случайно натрисане на пътепис в планинарски форум. Резултатът беше пълноценен и красив неделен ден в приятна компания.
В зависимост от времевите и физическите ви възможности, можете да направите от небрежно разцъкване по черни пътища и екопътеки, до изкачване на билото и 15 километрово спускане по един от трите варианта.
За да стане бързо, лесно и без излишно пуфтене, завъртете по привидно неработещия Златишки проход, който ще ви изведе точно където трябва. Оттам, след подсичане на изток (или изкачване до върха), сте в изходна позиция за спускане.
Спускането е бързо, стръмно, на места технично, а находка за мен бяха няколко участъка в последните 4-5 км от трак (1). Тесни горски пътечки и стръмен техничен склон в края, осеян с камъни и корени за разкош. И всичко това се случва в красива букова гора.
Мястото, откъдето се разделят трак (1) и (2)(3), е след поляната с ловната вишка. При трак (1) има лееек "мамата" елемент, но не е нищо сериозно. (2) и (3) поемат заедно вдясно през гората и по пътека и горски пътища се спускат към манастира.
Подходящо място за запълване на олекнали тумбаси има тук.
UPDATE 2015
Две години по-късно се оказа, че група трапери не споделят леееко "Мамата" - елемента, а настояват за няколко такива... В превод, това означава, че пътеката не се използва и започва да изчезва. В случай, че искате да проверите дали е така, въоръжете се с търпение, добро настроение и качествено осветление.
