Маршрутите, описани тук и включващи името "Ботев", можете да намерите по-долу в списъка (буква "П"), защото започват от Паниците. Този е по-различен с това, че не ви давам акъл как да се качите до върха, а тракът показва само спускането от заслон Ботев.
Маршрутът предлага най-добрата опция за запознанство със северната страна на масива Ботев, северен Джендем, Видимско пръскало и разкошните пътеки до хижа Плевен и след хижа Плевен...
Главен виновник да го караме беше Ники (байк), който с предложението си събра половин автобус байкъри :-)
Да се качи до връх Ботев може (почти) всеки. Да се спусне, обаче и то по пътеки, а не като едни странни чернопътни "активисти" да сурка по чакъла, не е работа за начинаещи. И към масива Равнец, и по пътеката през Маринка към Паниците, и по настоящия маршрут - това са карания за хора с поне средни умения. Първото изпитание е спускането до заслон Ботев. Паднете ли по туфите, или ви хване шубето от наклона, значи проблемите надолу тепърва започват.
След задължителните хранително-питейни разсейвания около заслона, поемате на север. Скоростен и стръмен участък ви сваля на подсичащата пътека, която се кара на 60-70%, но пък предлага такива гледки, че това ще ви е последния проблем.
Най-хубавото тепърва предстои - скалистите упражнения във високата ѝ част, серпентините + скоростната гора, както и стръмната част преди хижа Плевен. Не пропускайте (особено ако е следобед) да проверите гледката, която предлага верандата към северен Джендем!
Финалът е брутален!
Рядко попадам на такива пътеки - корени, камъни и стъпала, "наредени" по начин, позволяващ хем да се мине, карайки на ръба, хем да се пребиете като за световно... Допълнителна "екстра" е едно стоманено въже, около което танцувате, оцелявайки на велосипеда си. Има и 2-3 некараеми участъка, но доста къси, така че - горещо препоръчвам за десерт!
Ако не искате да си причинявате подобни "страдания", хванете подсичането (отбелязано на трака) и бързо ще излезете на пътеката към т. нар. Водни дупки. Тя ще ви изведе по скоростно спускане към паркинга в края на трака.
UPDATE 2020
Ако по някаква причина се окажете пред хижа Плевен и ви е писнало класическото спускане по стръмната пътека около стоманеното въже, това предложение е една интересна, но и много трудна алтернатива.
Тракът минава на север и надолу към Априлци - по билото на рида с хижата. За зла участ обаче, първите няколко километра са много камъни и стара букова гора, т.е. хард! Подобно е на тегавите участъци от втората част на спускането от хижа Амбарица...
Стигайки до около 1200 м.н.в., нещата стават по-лесни и чак до края ви очакват едни страхотни 3км спускане! Скоро по следата е провеждан маратон, а и ние поизчистихме доста от нападалите клони, та в тази си част пътеката е слънце.
Само за много добре подготвени карачи!
NB!
В никакъв случай не тръгвайте да слизате с байк западно от хижата (зелена маркировка в BG-mountains) - в края мостът е отнесен и ще берете ядове.
https://www.pinkbike.com/video/371403/
