Село Варвара се намира на около 100 км от София и е едно много подходящо място за западнородопските ви набези. Поради никаквата зима тази година (2014), атакувахме още през февруари.
Минерални извори, плаж, басейни, бунгала... освен всичко това, масивите над Варвара предлагат и страхотни пътеки! Запознах се с тях благодарение на господа Изтрещелите и с времето се надявам да споделя всичките. Милеви скали, Елин връх, Байряка... както и поне дузината пътеки измежду тях - достойни за всяка МТБ колекция.
Варвара - х. Равно боре - Варвара (трак 1)
Качването започва по асфалта към Велинград, а в един момент хващате вдясно по сръмният, но справедлив път към хижа Равно боре. На хижата предлагат всякакви туристически екстри, но вашата започва малко по-надолу - от една северна отбивка на черния път.
Бърза и луда пътека, изцяло издържана във формата многогърба родопС.К.А. След първоначалното надолу, следва второначално нагоре, а финалът е от най-добрите! Минавате покрай руините на една крепост (Градището), а в долната част (над селото) задължително разгледайте Базиликата. Една от чешмите е с лековита вода.
Варвара - къси пътеки (трак 2)
Този ни се услади още повече! Може би, защото липсваше многогърбият елемент и спускането беше като от байк-филм. Скорост, прагове, улей и разкошни пясъчници. А колко дропа и гърбици за рипане има... Лудница!
Варвара - Милеви скали - Варвара (трак 3)
За да смятате, че познавате района над Варвара, задължително трябва да сте минали и през маршрута с качването до Милеви скали. Местна забележителност, в миналото тази природна чупка е била наистина изключително красиво място. Заставайки на ръба, пред вас се разкрива уникална панорама към Велинград и всичкото убавина, която Дедо ви Господ е поръсил наоколо - разкошотия!
Използвам минало време, защото откакто военните са си наместили радиорелейкотрансмитеризлъчвателните свързочни карантии баш на върха, това място вече не е същото. Нещо като музея на тоталитарното "изкуство"...
Въпреки това, маршрутът е must ride, най-малкото заради наистина задължителната панорама. Не се застоявайте горе (особено на върха), защото никой не може да ви гарантира, че всичките тези мощни предаватели са безопасни за здравето.
Качването от север става по два начина - лесен и още по-лесен.
Лесният е по черния път (трак 3, но в обратна посока, след точката Смаденица), започващ над Варвара, като при умерено темпо, за около четири часа ще сте с около 1300 метра денивелация аванс. Има и бутангенс, но пък е в гора и тук-таме има вода (не разчитайте през лятото).
По-лесният е по асфалтовия път, започващ между селата Симеоновец и Семчиново. Ако карате чевръсто и не се разсейвате особено, за макс два часа сте с 14 км напред, готови да спускате към по-апетитната част от карането - пътеките над Варвара!
Всъщност, както споменах и за траците 1 и 2, МТБ-богатството на това село са пътеките по северните склонове на масива. Поне пет са и са една от друга по-добри! В случая, от Милеви скали спуснахме не към хижа Равно боре (има маркирана пътека), а по пътя на лесното качване, за да можем по-бързо да се озовем на поляната с интимното име Смаденица. От там, след кратко избутване, започва и истинкият екшън. На следата (thanks to Павката) се вижда само един от вариантите, но тук можете да разгледате и останалите. Трак 2 от по-горе също може да бъде започнат от това място.
Суперлативите са излишни, просто погледайте трите клипа...
Концентриран вариант "Best Of" за еднодневно каране №1
Започвате с Трак 2, след което по същото качване и след същата първа част от спускането, продължавате с края на Трак 1 (на 520 м н.в. имат обща точка).
Ако има сили за кратък десерт, се довършвате с финалната част на Трак 3 (спускането започва от Кръста).
Концентриран вариант "Best Of" за еднодневно каране №2
Друг вариант е, както в №1 да се качите още по-нагоре по черния път и да стартирате Трак 5. Проиграхме го есента на 2016-та и също много радва.
UPDATE 2016 - спускане от Милеви скали към Долене (Трак и снимки 4)
От няколкото варианта за качване, избрахме кръгов - с начало и край в Долене. За целта се поема по стръмен черен път на северозапад, който бързо ще ви изкара до едни кошари, където трудно ще откажете айряна... Малко по-нагоре внимавайте да не си изтървете дясното, което за финал ви изкарва на асфалта за паметника и върха.
Странно, но на всички карти има начало на пътеката от самия връх, а всъщност такава просто липсва. Хваща се вляво от асфалта, от последния остър завой преди върха.
Ако сте фенове на стръмни и технични пътеки с обратен наклон и барутлива (разбирай суха) почва, това е за вас! Започва малко спънато и на няколко места ще пренесете по метър-два. След това обаче нещата си идват по местата и чак до края летите над камъните.
Много добри манджи, бързо и почти за без пари, можете да опитате тук.
