ЧУРЕН (2014)
Тези два маршрута са за любителите на високи скорости по черни пътища. Разбира се, има и апетитна пътека в гората, но аз ще го запомня с повече от 10 км летене надолу. Останалото е 4-5 км горска пътека и още толкова горски друмове. + щипка хасфалт...
Да, 18 километра спускане!
Рамките с окачване са с голямо предимство, поради друсливия характер на чакълестият път надолу. Има доста места, където смело можете да рипате, за да поразнообразите шеметното спускане. На видеото съм се опiитал да покажа част от тях, въпреки че не съм особено силен в тази дисциплина...
Качването до село Чурен може да стане по труден и лесен начин. Трудният е ясен - въртене през Храбрино, или през Перущица. И в двата варианта имате мнооого потене, което може да се избегне с помоща на МПС - ваше, или на автогара Родопи, Пловдив. Ние направихме логистиката с качване до Скобелево и оттам кратко въртене (за загрявка) до Чурен. По пътя има хиляди малини, които съществено ни забавиха и увеличиха теглото с по 300-400 грама... Автобусът за прибиране на автомобилите минава около 17.30 през центъра на Перущица и ви качва за 2-3 лева и половин час друсане до Скобелево..
Чурен - Храбрино е варианта, в който след свободното летене по камъните и боровите иглички, се стига до ловната хижа и оттам започва участъка с първата пътека. Следват малко черни пътища и втората пътека. След като пресечете асфалта, се добирате до хижа Родопски партизани и оттам само надолу!
Чурен - Перущица е различен само във финалната си част. Бърза и камениста пътека ви оправя вкуса от навъртяния асфалт, като ви сваля задъхани и с червени бузи над Перущица. Ние избрахме този вариант, защото е по-удобен откъм логистика с автобус за Скобелево.
