Бездивен ни остави безмълвни, а пътеката безсилни да опишем безкрайното и безгранично щастие, безсрамно настанило се в безспирно търсещите ни нови пътеки сетива... Върхът не е нищо особено като височина (1140 м.), но за тази част на Родопите си е направо исполин. Разположил се е северно от най-западните ръкави на язовир Кърджали и безочливо изкушава каращите с невероятните си пътеки. На практика, наличните спускания от върха са поне четири, като тук ще опиша три от тях, тъй като за четвъртото не остана време, но със сигурност го има. Идеята за следите почерпих от каранията на Байкария и ПВ9, както и от възторжените впечатления на опиталите ги.
БЕЗДИВЕН - ИЗТОК
Това е най-препоръчителната следа!
100% гарантирано каране по умерено дълга и технична пътека, предлагаща различни условия и доближаваща се най-силно до определението "ендуро".
Следа (1) показва тръгване директно от върха, но това, което направихме ние, беше първо да избутаме по пътеката от трака и след това да се метнем в обратната посока.
Причината?
Трудната логистика за кръгови маршрути в този район. Ако искате да карате нещо тук, ще трябва да си го избутате. Иначе трябва да имате транспорт, който да ви оставя на ключови места. В случая такова място е село Русалско.
До върха не се качихме, тъй като не там е благото на този маршрут. Истината започва малко след като от лявата ви страна останат къщите на махалата Дойранци. Оттам, та чак до широкото каменно корито на река Боровица, ви очакват едни шест километра, които дълго ще помните с добро! Снимките (1) разкриват донякъде чара на пътеката, надявам се и видеото да помогне...
В края, край реката, имате перфектното място за къмпингуване.
БЕЗДИВЕН - СЕВЕРОИЗТОК
Бих нарекъл това спускане "Околовръстното"...
Започва като разклонение на северното стръмно суркане по едно от ребрата, за да премине на североизток, да подсече целия масив на върха и изцяло на изток да ви разкаже играта - чак до края на пътеката в село Ненково.
Не го давам като фаворит, поради леко тегавкото подсичане от север. Действието се развива в една букова гора, пообрасли полянки и все ландшафт, по който се кара, но не така диво, както при пътеката от Трак (1).
Диво става, след като подминете чифлика на баба Фатме Гюл!
Пътеката придобива остър аграрен характер и ще се наложи да се преборите с много камъни и технични участъци, за да стигнете до кулминацията - финалното спускане по "Белия килим". Това е издълбан в скалата тесен учатък, където не един МТБ-фотограф би станал известен със снимките си ;-)
Влизайки в селото, задължително хвърлете поглед на джамията-ракета и готовото ѝ за полет минаре... ;-)
Снимките и следата са под номер (2).
БЕЗДИВЕН - СЕВЕР
Това описание го слагам само заради статистиката.
Не ви препоръчвам да го правите, освен ако не сте любители на бързата загуба на височина, суркането по барутлив терен и спънатото каране покрай малка, но красива рекичка.
Това бяха минусите.
Плюсовете са няколко разкошни и технични серпентини, красив горски участък и много, ама много подходящи за интимно усамотяване крайречни гьолчета...
Краят е в махалата Тикла, където е и единственият в района въжен мост. Под и около него можете да си направите чудна баня, а по поречието на река Боровица има десетки места, подходящи за къмпингуване.
Снимки от това спускане не съм правил, тъй като началото му е общо с (2), но пък успях да му сглобя видео (2), което допълва казаното в текста.
БЕЗДИВЕН - ДРУГИ
Има и четвърто спускане от върха, започващо като общо начало с Трак (1) и движещо се успоредно на следата, но откъм рида на махала Дойранци. Докато карахме по следата (1), от лявата ни страна (на север, отвъд дерето) ясно се виждаше пътека, по която вървеше добитък. Предполагам, че след като направи няколко гънки в посока изток, се слива с Трак (2) и завършва на "Белия килим" над Ненково.
Магазините и кръчмите тук са кът, та най-добре да се появите подготвени. Ако все пак държите да си допълните запасите, най-близкият търговски обект е в центъра на село Бакалите (срещу Ненково) - работи до 19.00 часа.
БЕЗДИВЕН - UPDATE 2021
Както бях споделил в горните описания, спускайки по най-вървежното (източно) спускане, по-известно вече като "бизонската" пътека, по съседното северно ребро се виждаше ясна следа. Тази година направихме и този вариант, като горещо съветвам да си го избутате. Причината е проста - няма как да се качите до началото. Хваща се лесно - там, където е финала на "бизонската", прецапвате малката рЕчка и поемате отново на запад.
Началото на спускането НЕ Е върха, тъй като там никой не си прави труда да почисти и е храсталяк. Започва от около 900 м.н.в., а на картата ясно се вижда пунктира на пътеката - официалната туристическа от върха.
Ниво - независимо колко добри са за каране, всички маршрути по-горе изискват минимум средно ниво.
https://www.pinkbike.com/video/414655/
https://www.pinkbike.com/video/414877/
