2014-та за мен се оказа Родопската година. Част от Родопи, логично бе Асеновград и региона бързо да влязат в полезрение...
Отделих тези четири пътеки в отделна тема, за да не се омешат с досега описаните, а и за да имате едно наум в случай, че решите да ги "карате".
Кавичките не са случайни!
Всъщност, чиста и издържана от А до Я е само пътека №1. Разклонението ѝ към тунелите (№2) не съм го проверявал лично, но агент Жоро от Асеновград твърди, че го има и е караемо. №3 е чиста само в началната си част, а №4 си струва също само до водопада. Качвам ги всичките, за да ви спестя лутания и загуба на време.
В линка за GPS ще намерите само следа №1. Останалите са ясни от описанията, а и на всички карти са официални пътеки.
Линковете за фото и видео съдържат събирателни кадри, като коментарите са под всяка снимка.
№1.
Част от един доста по-голям маршрут, това спускане е само десерт. Ако се започне от Пловдив, през Бяла Черква и т.н., става доста маратонско преживяване, но в случая фокусът е друг - спускането към Бачково. Избутахме си 5-те километра с усмивка на уста, отнема около 2 часа макс. Струва си усилието, защото така разучавате линиите и позачиствате от паднали клони и други екстри.
В началото започва като типична XC-пътека, газеща по борови иглички и шишарки. Веселото идва, когато влезете в улеите и серпентините, но отново нищо специално. И малко преди да задремете, се срещате с камънака. Сочен, едър, серпентинест - макар и вече в края на спускането, ще ви напълни душата!
№2.
Тази пътека започва малко след началото на №1. Вляво ще видите стрелки и разклон към Асеновград. На картата е официално посочена, но надолу не съм убеден, че излиза над Бачково. Не остана време да я проверим, но Жоро твърди, че излиза над заведенията до тунелите и има опция чак до Асеновград.
Всъщност, проверихме я в долната ѝ част (над Бачково), но там освен стария римски път, вървящ успоредно на шосето, друго не намерихме. Тракът (2) свалих от OFRM и доказва наличието ѝ.
№3.
Това "спускане" е типичен пример за тезата "Спокоен живот без очаквания"... Бяха ме надъхали - как била супер-мега-квази-ултра яка и аз, логично, подходих със същия набор прилагателни. И е точно така, но не за МТБ, а за пешеходен туризъм...
Причината?
Скален коридор (тясно ждрело на пресъхнала река), богата колекция едър камънак, падове, метални стълби и въжета... Все неща, трудно връзващи се с планинско колоездене.
Иначе районът е уникално красив, а участъкът от Бачковски манастир до Аязмото е 100% караем и доста скоростно-палав! Има два подхода, като първият започва от паркинга, но е скрит между масите на една кръчма. За съжаление, търговците здраво са налазили и цялата улица пред и около манастира е задръстена от сергии и китна цигания!
Пътеката за Марциганица започва след Аязмото, добре маркирана и пълна с изненади.
№4.
Сливо(в)долското падало!
Много, ама много красиво място, което задължително трябва да видите. Колекция от всякакъв размер водопадчета, нацвъкани по протежение на река Сливовдолска.
Ние подходихме отдолу-нагоре и за велосипеди става САМО до баш-водопада. Дори и дотам има няколко места, на които не може да се кара. От падалото нагоре става яко Мамата - нападали дървета, много стръмно и прочее МТБ-невъзможности. Иначе пътеката излиза на Марциганица.
Карането е сумарно около километър, но има много интересни и технични участъци, на които можете да упражнявате това-онова.
