Натоварено с много позитивни емоции през СОЦ-а, днес Семково е чиста доза мизерия... умрели станции и хотели, отвратителен път (уж го ремонтират) и екстериор на забрава и разруха. Има и няколко мърдащи къщета и един по-голям хотел, но явно е САМО за хард-феновете на района.
От друга страна, над хижа Семково, която е учудващо жива и с разкошно езерце отпред, имате цели три опции за планинско колоездене. Лично проверена е средната и най-дълга, но в хижата ни казаха, че спусканията от Вапски езера и Сухо езеро също ставали. Просто са по-къси и не така атрактивни. Не сме ги проверявали!
За да се убедите в казаното по-горе, трябва някакси да се озовете на риското било - или откъм х. Грънчар, или откъм х. Македония, или... като си избутате пътеката отдолу. Тъй като сме отдавна електрифицирани и разполагаме с вълшебния бутон Walk assist, логично, избрахме третия вариант. Спускането е прекрасен пример за всичко най-добро от Рила, като само в най-високата му част лееекинко ще се поизнервите, побутвайки - камъняк и няколко невъзможности, но бързо се минава през тях. След това идва ред на Големият кеф, който макар и само 2-3 km, е доооста съдържателен!