Към този маршрут тръгнах с големи очаквания. Бяха ме надъхали, че е нещо уникално добро. Е, така е...
Всичко стартира от Сапарева баня, където почти на всеки ъгъл ще видите по една чешма. Така започна шегата с чешмите (ще я уловите при снимките), а до Паничище ви очакват около 10 км асфалт. Скучни са, но пък за около час сте горе и започва втория етап - офроуд. Ако карането ви е през weеkend-a, минаващите автомобили могат сериозно да ви изнервят и опушат. За да не се случи това, опция е директно да си избутате по трака за спускане и така ще можете да се запознаете предварително с трасето. Няма да отнеме повече от 3-4 часа.
Ако следвате внимателно трака, няма как да се объркате, но в гората има доста разклонения. Иначе маркировката е перфектна - гоните зеления цвят. Половин час по-късно (зависи колко бързо тикате) ще излезете от гората и стартирате с билното бутане на задна гума. Това е най-лесния начин да не се закачате в хищните хвойни от двете ви страни. Има да преодолеете два върха - Каменна мандра и Градена бачия. Не отнема повече от час, а гледките на север и изток са ви в кърпа вързани!
Но вие стe там за спускането!
Е, на правилното място сте...
Започва класически с пътечка, често онождана от мотористи и точно, когато си кажете "Ъъъ, какво му е толкова на това спускане" и подминете една изоставена голяяяма кошара, започва истинското щастие.
Всякакъв вид камъняк, разхвърлен безразборно по трака, предоставящ типични рилски наслади. Има места, където се минава на косъм, а има и места, където си струва да се повтори и потрети. И точно, когато камъняка позачезне, започват улеите!
Няма такива улеи... всъщност има (над дупнишка Бистрица), но тези са още по-добри. Падове, серпентини, всек'ви камъни, безкрайни разклонения... Понеже се кара бавно и технично, оставате с впечатлението, че трасето няма свършване. Това, разбира се е чист позитив!
И за десерт, малко преди края на спускането, отляво ще се насладите на водопада Горица. Финални много силни поредни улеи и край.
Това спускане няма да го забравите!
UPDATE 2015
При едно от поредните ни карания в района, решихме да избутаме по пътеката отдолу-нагоре. Така попаднахме на разклонение вляво, което ни отведе до нови опции като вилна зона "Радко" и стикер "Аз обичам ВИС"... ;-)
Извън шегата, попаднахме на един вид "околовръстно шосе" към Ташмандра. Шосе, защото пътеката е доста широка и поддържана, като не липсват онези богати елементи като серпентини, падове и кривини, така характерни за класическото спускане от върха. Замотахме се с лежане на поляната пред къщите на вилната зона и времето не ни позволи да изкараме следата до края, но съм сигурен, че извежда или под мандрата на Крум, или някъде в района. Скоро ще бъде коригирано...
Тракът е с номер (2), а снимките с номер (3).
Логично е след такова каране да се храноопиете в особено големи количества. Има десетки места в района, като аз съм опитвал три от тях:
- скъпичко
- умерено, но с чалга
- умерено, с човек-оркестър ;-)
