Споменах манастира, когато описвах опциите около Кирилова поляна. От друга страна, тази национална забележителност, така чалгализирана напоследък, заслужава собствена секция тук, защото разполага с цели три пътеки, които свършват буквално пред портите.
За най-известната вече сме говорили - спускането от север, откъм хижа Иван Вазов. Тук ще спомена останалите две - източно, откъм връх Бричебор и северно, откъм билото между Додов връх и Мальовица.
БРИЧЕБОР - РИЛСКИ МАНАСТИР
Тази пътека не е сред най-популярните в района, въпреки че в миналото е била доста използвана. На много места все още се виждат редените камъни. Заглеждам я от доста време, но кривата логистика и липсата на подходящо качване постоянно отлагаха проучването ѝ. Няколко приятели дадоха по един бърз акъл и използвайки един от почивните дни около Независимостта българска, ѝ отделихме няколко часа. Само няколко, защото в рамките на същия ден трябваше да проверим състоянието и на отсрещната, северна посестрима (виж по-долу).
Залагайки на сигурно, тръгнахме от манастира с идеята да избутаме по следата, за да не рискуваме да я изгубим в шумата. Очевидно някой все още има да усвоява едни евро-пари, защото тук-там имаше човешка намеса, но крайно недостатъчна. Оранжев спрей и леко подкастряне не се брои...
Разбира се, никой не мисли за байкъри и МТБ, та се наложи да си построим някоя и друга благина, за да разнообразим спускането.
Да, в гората има доста паднали дървета, но това не е съществен проблем, защото повечето се прескачат, т.е. може да се каже, че има flow... След 1800 метра непочистеното започва да преобладава, но кой ти гледа. Ние не излязохме до билото, защото нямаше време, но съдейки по поставените от другата страна на рида табелки (Гьолска река-Рилски манастир), очевидно е прочистено в някаква степен. Но, както казва батко ви Щуров, "...тръгването от билото надолу е по един много стръмен склон, а и пътека почти няма... сложи бележка, че да не те споменават после".
Ако искате кръгов маршрут, може би най-адекватно е да се качите по тази следа, да полазите билото и да спуснете вляво през манастирски езера, по поречието на Гьолска река, където чак до разклона на пътя (Рибни езера/Рилски манастир) има разкошна пътека. След това ви чака пломборазместващо дрънкане по камъняка до Кирилова поляна и оттам можете да хванете черните пътища и пътеки до манастира.
Ниво - в бутането всички са равни, а за спускането е добре да сте с поне средни умения. Ако правите кръговия маршрут и спускате пътеката по Гьолска река, ще ви трябват и над средни!
