Връх Васильов е една от туристическите забележителности на Тетевенския балкан, което не го прави и МТБ-такава! Още преди десетина години кроихме планове да го проверим що за регионално "силебрити" е, но чак сега остана време. Е, проверихме го...
Достъпа до върха може да е от няколко места, като нашата идея бе да го качим и спуснем от запад. Самият връх не е нищо особено, но тъй като на него са разположени два ветрогенератора, в комплект със 180-ка към най-красивите части на Центален балкан, му се носи славата.
Западните качвания са откъм Рибарица и откъм село Васильово. Препоръчвам второто, защото самото село е изключително живописно с наредените си от двете страни на пътя къщури от всякакъв вид. Докато въртите по пътя нагоре, зяпайки стръмните подстигани склонове, започващи буквално зад къщите, усещането е като чели сте в алпийско селце в Италия. Разбира се, всичко това изчезва в момента, в който излезете от Васильово и се върнете в балканската ни действителност на дървосекачески пътища, ерозирали улеи и разсипия.
Жълтата маркировка към върха няма да може да се ползва поне до края на 2020, защото пътят е прекъснат от строящ се мост. Опцията е преди строежа да хванете стръмните черни пътища отляво, за да излезете на билото под Васильов. Веднъж качили се и позяпали гледките, идва най-важното питане - по коя пътека да се спуснем?
Ако сте с велосипед, в никакъв случай не го правете по червената маркировка (от трака), свършваща в Скрибътна!!!
Това е тежък и дълъг пешеходен маршрут. Някой е мацнал боичките по дърветата, наковал е новите табелки, но не си е мръднал пръста, за да почисти и оформи поне нещо като пътека.
Ако много държите да попсувате и поносите велосипеда си, в комбинация на газене през папрати, тръни и прескачане на нападали дървета, пълзене нагоре по стръмни каменни пътеки, а за десерт да се подрусате с километри по черни пътища, ваша воля...

Ако някой ден отново се окажем в района, ще проверим спусканията на изток, към Шипково.