Излишно е да уточнявам, че това е един от най-красивите върхове в Пирин! Отделихме цял weekend за набезите в района и се оказа, че освен двете основни пътеки, които бях предвидил да караме, на бял свят се пръкнаха още две, които ще отлежат до късната есен. Причината е, че в топлата част на годината над Кресна и Влахи температурите гонят 40 градуса... Успеете ли веднъж да прескочите 1200-1300 метра н.в., нещата си идват на мястото и летните месеци не са проблемни за билата пирински...
Имате два варианта да полазите до хижа Синаница, откъдето започва спускането - маратонски и тарикатски... :-)
Маратонското качване започва от Кресна и първо по стар асфалтов път, после по чакълест, а накрая и по горски, се озовавате в местността "Пещерата", където започва пътеката. Към извъртяните дотук над 20 км, добавяте още 6 км бутане, за да излезе маратонската сметка от над 26 км в едната посока. Без върха.
Тарикатското качване става, като се замъкнете с автомобил до началото на пътеката и свежо избутате разстоянието до хижата.
На връх Синаница качването с велосипед е невъзможно, или поне силно безсмислено. Това беше първоначалната идея, но като видяхме за какъв камък и наклон става въпрос, здравият разум надделя.
Спускането става по пътеката от която сте се качили, но това в никакъв случай не е е минус! Тези шест километра са наситени с камъни, наклон, горско каране и много адреналин. Излишно е да ръся суперлативи - видеото показва достатъчно.
https://www.pinkbike.com/video/324793/
