Този маршрут може спокойно да се разглежда като една МТБ енциклопедия. От асфалт, до най-грозните камънаци - няма терен, който да липсва, няма дейност или каквото друго се сетите (свързано с маунтийнбайк, разбира се), което да отсъства по време на това каране.
Най-дългото спускане в БГ (поне от познатите ми), задължително за опитни и издръжливи фенове, търсещи пикантерии във всички форми.
Началото е досадно - асфалт. Ако можете да го избегнете и да стартирате директно от черните пътища, ще спестите едни 22 километра. След това логистиката ще я измислите - от познат с автомобил, до такси.
Както казах, същинското каране започва с черни пътища, които ви отвеждат до няколко разклонения за хижа Беговица. Следва финално тикане и сте на красивата поляна зад хижата. Оттам започва баш тикането! Все съм носил и бутал, но такъв наклон (особено последната трета преди билото) не помня. Клекът допълнително ви "помага" думи като "мамата" и един специфичен глагол да не слизат от устата ви...
Има няколко опции за изгубване, но ако следвате трака, няма как да ви се получи.
Веднъж качили се на билото ще разберете, че справедливост има! Красоти, простор, тези три неща. А третото е спускането.
Ако не вземем предвид няколкото кратки нагорнища, това е най-дългото спускане, което съм карал! Над 20 км разнообразен терен, който ще ви стопи лагерите. Ако прибавим и 6-те километра от еко пътеката Рожен - Сандански, долната челюст увисва допълнително с още 1-2 см...
Извън шегата, този маршрут наистина си струва и ще ви се наложи да използвате всичките си резерви, за да можете да карате навсякъде.
