През 2010-та за първи път се качих на тази хижа и разбрах за т. нар. легендарна пътека, която слиза към новопостроеното безумие, наречено Пирин голф. Метнах се по обещаващо започващата следа и точно след 50 метра се отказах - не можех дори да допусна, че по това нещо може да се кара...
Две години по-късно реших, че съм ѝ длъжник и отново бях в изходна позиция. До хижата се стига по доста културен каменно-чакълест път, по който можете да карате с прилично темпо и за около час да сте горе. Кавичките в името на маршрута не са случайни - т. нар. "легендарна" пътека е наистина много трудна, но само в около 50 метра след началото. Оттам нататък става доста технична, но и караема търкалящокаменна представителка на онези следи, които се помнят. Помнят се, защото са трудни, но и дават много емоции и опит. Някои ще я минат наведнъж, други с 1-2 дубъла...
Тази ще я помня и защото е много кратка - точно да се разгорещиш и свършва. Честно казано, не си струва да се вдигнете от София само заради нея, освен ако не го съчетаете с палатки, нощувки, лагерни огньове и прочее благини...
Но, ако сте в района на Банско, Разлог или Пирин голф, ако имате подходящи умения + велосипед + сумарно поне 2 часа, задължително ги инвестирайте в тази следа.
