Интересно място е Логодаж - има лого, но има и даж :-)
Към това каране тръгнахме една голяма група от 14 човека, като очакванията бяха за предимно ХС. Бях си набелязал няколко бруталии, но нищо сериозно. Даже и броня ме домързя да мъкна...
Какво се оказа всъщност?
Качванията (и двете) са изключително приятни и могат бързо да ви изведат до точките за спускане. Първото спускане започва обещаващо с рипане по поръсеното с кари било на масива. Следва влизане в горски участък, където определено трябва да сте с наколенки, дълъг ръкав, или най-добре броня - нахални клонки шибат без да питат. Пътеките са много добри, но обилно обрасли и карането леко се сговня от този факт. Затова пък се връща с лихва в частта след кариерата, където попадате на прекрасен лунен пейзаж, на който ще трябва да дадете всичко от себе си, за да оцелеете...
Второто спускане е очарователно, с една леко обрасла, но пък може би единствената в БГ бърза и технична пътека, съпроводена от наземна тръба за вода :-) Голямо рипане падна, особено щом установихме, че не поднася...
В резюме мога да кажа, че този маршрут е за любители на по-диви и обрасли пътеки, по които често можете да споменете "мамата"...
Имате опцията да се отбиете на юг към село Лешко и небезизвестният четирикрак дявол.
Оказа се, че в Логодаж има недостиг на заведения и затова се настанихме на вкусна скара и салати в едно крайпътно. Въпреки късния час, ни посрещнаха добре и не простихме нито на едно мезе...
