Ще започна представянето на този маршрут с поздрав към МТБ комитите от град Петрич! Хората са на всякаква възраст, повече от дузина и въпреки кризата, всеки се е оборудвал с по нещо, което да му достави удоволствие в планината. Ако решат да си направят неформален клуб, спокойно могат да го кръстят Конгур! На часа ще стана кръстник...:---)
Когато през 2011-та карах в района, така и не остана време за това спускане. От което определено губещият съм аз. Яд ме е, че чак сега (2012-та) видях и опитах от терена. Но, по-добре късно, отколкото още по-късно...
Както казва един приятел, всичко хубаво започва и завършва с асфалт. А той (асфалтът) ви извежда чак до първата (х. Беласица), а впоследствие и до втората (х. Конгуро) планинска обител. На Беласица работа нямате, защото е прекалено близо до града (около час), но на Конгур си струва да се задържите. С нормално въртене отнема около 2 часа и малко. Чай, супички, добро отношение - всичко накуп! Добре подкрепени, за около час, час и половина сте на върха. Бърз черен път ще ви помогне за което. Първоначално мислех да метна и връх Радомир (най-високият в Беласица), но времето се развали, а пък и дотам си е почти равно и като цяло скучно.
Дойде ред на най-хубавото - спускането.
13 километра!
Започва от върха и е изключително съдържателно бързо придвижване по добре изразена, но доста крива пътека. Докато карахме по острите и търкалящи се камъни, през цялото време си мислех за Рила... Има коварни участъци с високи дропове, скрити в хвойната, т.е. внимавайте!
В гората пътеката става бърза и все по-богата, като трябва да внимавате да не се отклоните от трака. Краткото, но съдържателно спускане бързо ви сваля отново пред х. Конгур.
Оттам започва най-хубавото - веднага след портата, вляво!
Бърза и едновременно технична пътека, която пресича на няколко места пътя и помпи адреналин до козирката! Имах усещането, че съм на байк парк, само дето липсваха изкуствено създадените елементи. За сметка на това има поне дузина естествени дропа, улеи и доста виражи. А и след това каране съм сигурен, че момчетата от МТБ клуб Конгур ще си построят едни хубави нещица по трасето...
От х. Конгур се гони червената маркировка, а следвайки внимателно трака, малко след това поемате по жълтата и така чак до града. Най-съдържателната част на спускането (поне за мен) е в средната и финална част, където освен скоростта, получавате и завидна доза скали, прагове, корени, мрежа от пътечки и разклонения.
Снимките са с номер (1).
Задължително каране, ако сте в района!
09.2013 г.
Отново сме на върха и отново преговорихме спускането - е, определено това е една от най-добрите ендуро пътеки в БГ! Опитайте врътката с двата автомобила, или направо уговорете някой местен да ви качи с нещо по-обемисто, за да можете да повторите и потретите в рамките на един ден! Уникално добър терен, предлагащ най-доброто от най-доброто!
Снимките са с номер (2), а видеото ще внесе допълнително информация за терена.
11.2013 г.
Тази година определено ми върви на Беласица. Отново сме тук, за да се разпишем на червената маркировка до хижа Беласица (2), както и на една страхотна пътека от старата застава под т. нар. Божкиното (3). Силно препоръчителна!
За маршрутите около Петрич, които завършват в града, най-подходящо място за пост-МТБ храноснабдяване е ресторант "Морско дъно". Съотношението цена/качество е повече от прилично, можете да наблюдавате ПС-тата си и се намира тук.
